Несигурните условия на живот на родителите, икономическите проблеми, липсата на нравствени ориентири, на сигурност, заплахата от насилие и престъпност, разрастването на алкохолна и наркотична зависимост – оставиха децата без положителни примери. В обстановка, в която е трудно да се ориентират дори възрастните, децата са оставени на самите себе си. Голяма част от тях нямат избор от кого да вземат пример и какво да правят в свободното си време. А от телевизията, от пресата, те стават свидетели на поведение, което извежда на преден план силния, бруталния, победителя “герой”, който безогледно се справя с противниците.

В резултат -днес сме сме свидетели на истински взрив от насилие, агресия  и дори убийства сред децата.

Основната цел на възпитанието на децата е те да станат достойни граждани на своето общество и да участват пълноценно в живота на своето поколение.

Възпитанието на децата не е ангажимент само на детската градина или училището – то трябва да се осъществява съвместно с родителите.

Ето и някои правила за тактичност в училище, които родителите биха могли да предадат на децата си:

1.    Не прекъсвай учителя (директора, възпитателя)или съучениците си, когато говорят.
2.    Ако искаш да кажеш нещо в клас – първо поискай позволение.
3.    Не се намесвай без разрешение в разговор на възрастните.
4.    Ако в междучасието искаш да съобщиш нещо на класния си ръководител (или на друг възрастен в училище), който в момента разговаря с някого – почакай настрана да свършат – и тогава говори.
5.    Ако се случи (в междучасие) да заговорите с някого едновременно – млъкни остави другия да си довърши думите.
6.    В междучасието не говори с излишна разгорещеност, не се старай да надвикаш другите. Започни да говориш тихо и те ще утихнат, за да те изслушат.
7.    Ако твой съученик се държи неприлично, или нарушава правилата за културно поведение – не му се карай, а му напомни спокойно и внимателно за това.
8.    Ако забележиш у съученика си някаква нередност в тоалета – не му се присмивай, а му я съобщи тихичко.
9.    Неприлично е да се присмиваш на неловкостта или грешките на другарите си. Трябва да се престориш, че не си ги забелязал.
10.    Не прекалявай с наблюдението си върху човек, който има някакви явни физически недъзи
11.    Не се опитвай да говориш за това, което не знаеш.